извоювало

Речник на българския език

1. извоювало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извоювало е производна форма на извоювам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извоювало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извоювало е производна форма на извоювам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. извоювало — мин. деят. св. прич. ср. р.

извоювало е производна форма на извоювам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. извоювало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

извоювало е производна форма на извоювам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).