извозил е

Речник на българския език

1. извозил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извозил е е производна форма на извозя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извозил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извозил е е производна форма на извозя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).