извозило

Речник на българския език

1. извозило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извозило е производна форма на извозя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извозило — мин. деят. св. прич. ср. р.

извозило е производна форма на извозя (мин. деят. св. прич. ср. р.).