извозил

Речник на българския език

1. извозил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извозил е производна форма на извозя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извозил — мин. деят. св. прич. м. р.

извозил е производна форма на извозя (мин. деят. св. прич. м. р.).