извисил е

Речник на българския език

1. извисил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извисил е е производна форма на извися (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извисил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извисил е е производна форма на извися (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).