извирахте

Речник на българския език

1. извирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

извирахте е производна форма на извирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. извирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

извирахте е производна форма на извирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).