извирал съм

Речник на българския език

1. извирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

извирал съм е производна форма на извирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. извирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

извирал съм е производна форма на извирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. извирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

извирал съм е производна форма на извирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).