извирал си

Речник на българския език

1. извирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извирал си е производна форма на извирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. извирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извирал си е производна форма на извирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. извирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извирал си е производна форма на извирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).