извирал е

Речник на българския език

1. извирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извирал е е производна форма на извирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извирал е е производна форма на извирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. извирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извирал е е производна форма на извирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).