извирало е

Речник на българския език

1. извирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извирало е е производна форма на извирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извирало е е производна форма на извирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. извирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извирало е е производна форма на извирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).