извирало

Речник на българския език

1. извирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извирало е производна форма на извирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извирало е производна форма на извирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. извирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

извирало е производна форма на извирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. извирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

извирало е производна форма на извирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).