извирала е

Речник на българския език

1. извирала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извирала е е производна форма на извирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. извирала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извирала е е производна форма на извирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. извирала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извирала е е производна форма на извирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).