извирала

Речник на българския език

1. извирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извирала е производна форма на извирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. извирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извирала е производна форма на извирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. извирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

извирала е производна форма на извирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. извирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

извирала е производна форма на извирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).