извира

Речник на българския език

1. извира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

извира е производна форма на извирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. извира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

извира е производна форма на извирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. извира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

извира е производна форма на извирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).