извиквал съм

Речник на българския език

1. извиквал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

извиквал съм е производна форма на извиквам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. извиквал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

извиквал съм е производна форма на извиквам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. извиквал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

извиквал съм е производна форма на извиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).