извиквал е

Речник на българския език

1. извиквал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извиквал е е производна форма на извиквам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извиквал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извиквал е е производна форма на извиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. извиквал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извиквал е е производна форма на извиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).