извиквало съм

Речник на българския език

1. извиквало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

извиквало съм е производна форма на извиквам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. извиквало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

извиквало съм е производна форма на извиквам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. извиквало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

извиквало съм е производна форма на извиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).