извиквало си

Речник на българския език

1. извиквало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

извиквало си е производна форма на извиквам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. извиквало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

извиквало си е производна форма на извиквам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. извиквало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

извиквало си е производна форма на извиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).