извиквало

Речник на българския език

1. извиквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извиквало е производна форма на извиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извиквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извиквало е производна форма на извиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. извиквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

извиквало е производна форма на извиквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. извиквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

извиквало е производна форма на извиквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).