извиквали

Речник на българския език

1. извиквали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

извиквали е производна форма на извиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. извиквали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

извиквали е производна форма на извиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. извиквали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

извиквали е производна форма на извиквам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. извиквали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

извиквали е производна форма на извиквам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).