извиквал

Речник на българския език

1. извиквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извиквал е производна форма на извиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извиквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извиквал е производна форма на извиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. извиквал — мин. деят. св. прич. м. р.

извиквал е производна форма на извиквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. извиквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

извиквал е производна форма на извиквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).