извеял е

Речник на българския език

1. извеял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извеял е е производна форма на извея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извеял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извеял е е производна форма на извея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).