извеяла

Речник на българския език

1. извеяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извеяла е производна форма на извея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. извеяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

извеяла е производна форма на извея (мин. деят. св. прич. ж. р.).