извехтял съм

Речник на българския език

1. извехтял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

извехтял съм е производна форма на извехтея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. извехтял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

извехтял съм е производна форма на извехтея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. извехтял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

извехтял съм е производна форма на извехтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

4. извехтял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

извехтял съм е производна форма на извехтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

5. извехтял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

извехтял съм е производна форма на извехтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).