извехтяло съм

Речник на българския език

1. извехтяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

извехтяло съм е производна форма на извехтея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. извехтяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

извехтяло съм е производна форма на извехтея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. извехтяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

извехтяло съм е производна форма на извехтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

4. извехтяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

извехтяло съм е производна форма на извехтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

5. извехтяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

извехтяло съм е производна форма на извехтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).