извехтяло е

Речник на българския език

1. извехтяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извехтяло е е производна форма на извехтея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извехтяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извехтяло е е производна форма на извехтея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. извехтяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извехтяло е е производна форма на извехтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. извехтяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извехтяло е е производна форма на извехтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. извехтяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извехтяло е е производна форма на извехтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).