извехтяла

Речник на българския език

1. извехтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извехтяла е производна форма на извехтея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. извехтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

извехтяла е производна форма на извехтея (мин. деят. св. прич. ж. р.).

3. извехтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извехтяла е производна форма на извехтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. извехтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извехтяла е производна форма на извехтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

5. извехтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

извехтяла е производна форма на извехтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

6. извехтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

извехтяла е производна форма на извехтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).