извехти

Речник на българския език

1. извехти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

извехти е производна форма на извехтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. извехти — повелително наклонение, ед. ч.

извехти е производна форма на извехтя (повелително наклонение, ед. ч.).