извехтели са

Речник на българския език

1. извехтели са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

извехтели са е производна форма на извехтея (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. извехтели са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

извехтели са е производна форма на извехтея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. извехтели са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

извехтели са е производна форма на извехтя (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

4. извехтели са — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

извехтели са е производна форма на извехтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

5. извехтели са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

извехтели са е производна форма на извехтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).