извехнел

Речник на българския език

1. извехнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извехнел е производна форма на извехна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извехнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

извехнел е производна форма на извехна (мин. деят. несв. прич. м. р.).