известяло

Речник на българския език

1. известяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

известяло е производна форма на известя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. известяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

известяло е производна форма на известя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).