известил

Речник на българския език

1. известил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

известил е производна форма на известя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. известил — мин. деят. св. прич. м. р.

известил е производна форма на известя (мин. деят. св. прич. м. р.).