извелия

Речник на българския език

1. извелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

извелия е производна форма на извея (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. извелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

извелия е производна форма на извея (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

3. извелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

извелия е производна форма на изведа (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).