извел

Речник на българския език

1. извел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извел е производна форма на изведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извел — мин. деят. св. прич. м. р.

извел е производна форма на изведа (мин. деят. св. прич. м. р.).