извей

Речник на българския език

1. извей — повелително наклонение, ед. ч.

извей е производна форма на извея (повелително наклонение, ед. ч.).

2. извей — повелително наклонение, ед. ч.

извей е производна форма на извея (повелително наклонение, ед. ч.).

3. извей — повелително наклонение, ед. ч.

извей е производна форма на извея (повелително наклонение, ед. ч.).