извеждал

Речник на българския език

1. извеждал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извеждал е производна форма на извеждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извеждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извеждал е производна форма на извеждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. извеждал — мин. деят. св. прич. м. р.

извеждал е производна форма на извеждам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. извеждал — мин. деят. несв. прич. м. р.

извеждал е производна форма на извеждам (мин. деят. несв. прич. м. р.).