извееш

Речник на българския език

1. извееш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

извееш е производна форма на извея (сег. вр., 2 л., ед. ч.).

2. извееш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

извееш е производна форма на извея (сег. вр., 2 л., ед. ч.).

3. извееш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

извееш е производна форма на извея (сег. вр., 2 л., ед. ч.).