извеело

Речник на българския език

1. извеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извеело е производна форма на извея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

извеело е производна форма на извея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. извеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извеело е производна форма на извея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. извеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

извеело е производна форма на извея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. извеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извеело е производна форма на извея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. извеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

извеело е производна форма на извея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).