извеели

Речник на българския език

1. извеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

извеели е производна форма на извея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. извеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

извеели е производна форма на извея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. извеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

извеели е производна форма на извея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. извеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

извеели е производна форма на извея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

5. извеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

извеели е производна форма на извея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

6. извеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

извеели е производна форма на извея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).