извеела

Речник на българския език

1. извеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извеела е производна форма на извея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. извеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

извеела е производна форма на извея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. извеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извеела е производна форма на извея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. извеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

извеела е производна форма на извея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. извеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извеела е производна форма на извея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. извеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

извеела е производна форма на извея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).