извеел

Речник на българския език

1. извеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извеел е производна форма на извея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

извеел е производна форма на извея (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. извеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извеел е производна форма на извея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. извеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

извеел е производна форма на извея (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. извеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извеел е производна форма на извея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. извеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

извеел е производна форма на извея (мин. деят. несв. прич. м. р.).