изварели

Речник на българския език

1. изварели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изварели е производна форма на изваря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изварели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изварели е производна форма на изваря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).