извардил си

Речник на българския език

1. извардил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извардил си е производна форма на извардя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. извардил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извардил си е производна форма на извардя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).