извардил е

Речник на българския език

1. извардил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извардил е е производна форма на извардя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извардил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извардил е е производна форма на извардя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).