извардело

Речник на българския език

1. извардело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извардело е производна форма на извардя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извардело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

извардело е производна форма на извардя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).