извардел

Речник на българския език

1. извардел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извардел е производна форма на извардя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извардел — мин. деят. несв. прич. м. р.

извардел е производна форма на извардя (мин. деят. несв. прич. м. р.).