извалял

Речник на българския език

1. извалял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извалял е производна форма на извалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извалял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извалял е производна форма на извалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. извалял — мин. деят. св. прич. м. р.

извалял е производна форма на извалям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. извалял — мин. деят. несв. прич. м. р.

извалял е производна форма на извалям (мин. деят. несв. прич. м. р.).