извалявало

Речник на българския език

1. извалявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извалявало е производна форма на извалявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извалявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извалявало е производна форма на извалявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. извалявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

извалявало е производна форма на извалявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. извалявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

извалявало е производна форма на извалявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).