извалявал

Речник на българския език

1. извалявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извалявал е производна форма на извалявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извалявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извалявал е производна форма на извалявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. извалявал — мин. деят. св. прич. м. р.

извалявал е производна форма на извалявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. извалявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

извалявал е производна форма на извалявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).