избягнало е

Речник на българския език

1. избягнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избягнало е е производна форма на избягна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избягнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избягнало е е производна форма на избягна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).